Хоп-Хоп не прави проверка на самоличност или на съдимост, и го казваме открито. Доверието тук се гради от поведение — от неща, които се виждат и се проверяват. Ето какво гледат хората, преди да натиснат „Резервирай".

Снимки на реалното място

Не професионална снимка на куче от интернет, а твоят коридор, твоят двор, твоят диван. Собственикът иска да види къде ще спи животното му. Обикновена снимка от телефон, направена на светло, върши повече работа от красива снимка на нещо чуждо.

Описание, което казва и какво НЕ правиш

„Обичам всички животни" не носи информация. „Взимам едно куче наведнъж, живея на партер с двор, не гледам кучета под 6 месеца" носи. Ограничението не отблъсква — то показва, че си мислил, и привлича точно тези собственици, за които си подходящ.

Скорост на отговор

Това е сигналът, който хората усещат най-силно, макар да не го наричат така. Заявка без отговор часове наред се чете като „този човек може да не отговори и когато кучето ми е при него". Не е нужно да си винаги свободен — нужно е да отговаряш.

Отзивите се четат наобратно

Собствениците не търсят перфектната оценка, а как се е държал гледачът, когато нещо не е било перфектно. Един отзив, който казва „кучето разкъса възглавница и той ми каза сам", струва повече от десет реда „всичко беше супер".

Пълнотата на профила не е бюрокрация

Попълненият профил излиза по-напред в резултатите, защото празният профил е по-скъп за собственика: всяко липсващо поле е въпрос, който трябва да зададе. Услуги, цени, наличност и снимки са минимумът, който превръща разглеждането в заявка.